Здравейте! Можете да Влезете или да се Регистрирате.

Муха на пагона

Муха на пагона
Издателство: е-Книги
Код на продукт: Муха на пагона
Наличност: Да
Налични формати
Онлайн PDF EPUB MOBI
4.00лв
Тагове:

За измамните ключове към литературата...

Това е един грамотно написан текст на тема войнишки истории, по-скоро наборски, който поставя един много сериозен въпрос за „измамните ключове към литературата", който очевидно се нуждае от по-сериозно обяснение. Казвам го, защото текста все още не е литература, не е поредица от добри, сериозни разкази, а по-скоро основа, която може да бъде ползвана за такива. Какво му липсва? Най-напред класическото познаване на разказа, което датира още от Мопасан, минава пред Исак Бабел и стига чак до нашите Елин Пелин и Йордан Йовков. Едно вникване и познаване на класиците би помогнало на автора да се научи как се организира самия разказ, самото повествование, което си има свои закони, свеждащи се най-общо и банално до увод, изложение и заключение, подчинени на най-важното, на една основна идея. В тоя смисъл повествованието говори за хаотичност, за скачане от една история към друга, от един герой към друг, без да са подчинени на нещо общо и завладяващо. Дори текстове като „Гаро Арменеца " или да речем "Шами", "Хамстера" и така нататък, които ни изглеждай по-монолитни не са изведени до край и пак ни звучат като наброски, които се нуждаят от един по-професионален подход. Това е първият „измамен ключ към литературата", който е в състояние да подведе всеки начинаещ. Ключът е дотолкова подвеждащ, че дава възможност на всеки непрофесионалист да те запита-добре, де, за какво ми говори тоя? И какво иска? Нали я има историята? Нали съм я разказал горе — долу? И тъкмо това е най-измамното, най-подвеждащото. Една прилично разказана история, съвестно разказана история все още не значи нищо. От нея дори не може да се разбере има ли талант разказвачът или не притежава такъв, липсва базата на която да се опре оценителя; а като се знае че оценителите на нашия български талант стават все по-малко, това прави задачата още по трудна. Този текст наистина реално може да се приеме за нахвърляни хаотично житейски истории от казармата, характерни със своята достоверност и автентичност. Към неговите плюсове може да се каже, че на места се отличава със своето чувство за хумор, със своя усет към детайла и към определени ситуации, но е все още далеч от сериозната литература и се нуждае от много сериозна бъдеща работа, за да придобие съответните дълбочини и очарование, съответния магнетизъм за пред читателите, с който да ги спечели и евентуално покори. С две думи, този текст може да бъде основа за нещо по-професионално и по-добро, в противен случай си остава на ниво самодейност и в крайна сметка измамен ключ към нещо като литература, който ключ, все повече неизкушени в материята люде го приемат за истински...

 Александър Томов 

 

Сто процента @:-Dреналин

Телефонен разговор:
От тук: Здрасти!
От там: Здрасти!
От тук: Къде се загуби?
От там: Ти се загуби... писах.
От тук: И аз пиша всеки ден, пък не се губя... И к’во написа?
От там: Ти пишеш всекидневни глупости. А това, дето аз го написах, като го прочетеш ще мълчиш и ще стоиш мирно, ясен ли съм!
После получих текста. Прочетох го и реших, че нито ще стоя мирно, нито ще мълча. Защото много се смях, а от собствената си практика знам, че да разсмееш читателя е едно от най-трудните неща на света.
Защото за да пишеш смешно трябва да си „на ти” не само със словото, но и със собственото си егоцентрично „аз”. Защото всеки изкушен от писмовната реч си пада малко егоцентрик и ако не успее да си намигне сам, преди да дари безценните си мисли на драгия читател, ще получи такова намигване от любезните критици, че ще стои и на тъмно със затворени очи.
Отвори си очите драги читателю, отвори си и ушите и ме чуй: Книгата, която е пред теб си струва да бъде прочетена. Защото е като сцената на „Сълза и смях” - едновременно и тъжна, и смешна, но повече смешна.
Когато усетих, че авторът ме връща десетилетия назад и то в една не особено приятна обстановка, му се обадих нервно и го попитах простичко „Струва ли си?” Той ме помоли да изчета всичко докрай и тогава да му кажа какво мисля. Сега му казвам: „Благодаря ти, приятелю!”.
Олег Айранов не е стандартен български автор. Повече от половината си живот е прекарал зад граница. По образование е инженер и е получил на най-високо равнище международно признание като професионалист. Но българският му корен е здрав и потентен. Черпи живи сокове от класиците и от жилавия шопски хумор. Но не тъпче земята като бистришки шоп, не гази през главите на читателите. Той разказва избелели спомени, вае позабравени образи, изравя скрити, непредполагани от нас черти от характерите на героите си... А те, героите му, оживяват в собствените ни спомени другаде, с други имена, с други заметени във времето „подвизи”, уж позабравени, но изведнъж превъплътени, с характерната за онова време спестена ярост и със спасителна усмивка.
Айранов е написал книга за българската казарма, една от многобройните казарми в рамките на не случайно наречения „социалистически лагер”. Книга за лагерниците под пагон, „със или без” нашивки и болтове на пагоните. Книга за техните бликащи малки радости, за големите им несподелени тъги, за надеждите и съмненията им, и нека го кажем направо, книга за истинските им житейски приключения.
Авторът няма претенциите да бъде нов Хашек или Хелър, но самоиронията и сатирата му пленяват и, ако се върна към началото, предизвикват най-искрен, пречистен от лоши помисли смях. Лично аз си изпатих, защото четейки книгата тресях от смях семейното ложе, а нито една уважаваща себе си съпруга не би предпочела туй тресене пред онуй.
Няма да преразказвам, няма да показвам симпатии и антипатии. Онази, нашата казарма, на редниците от Варшавския договор, отдавна я няма. За хора като мен тя беше губене на време. За момчетата от запокитените в далечните краища на България градчета и селца, тя беше семейно възпитание, училище, занаят, поле за изява... За старшините и офицерите – начин на живот. И в цялата тази мешавица се изграждаха, характери, съдби и приятелства, които ни съпътстват ще ни съпътстван докрай.
Вярно е, че човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същи камък. Но е вярно и друго, че спасението на човека, в голяма степен се дължи също на забравата. На невероятното му качество да забравя лошото и да помни доброто. И да се смее!
Не тресете като мен спалните, уважаеми читатели. Четете седнали!

Иван Ибришимов 

е-Книга
Заглавие Муха на пагона
Автор Олег Айранов
Издателство е-Книги
Брой страници 200
ISBN ISBN 978-954-497-059-8 PDF ISBN 978-954-497-060-4 EPUB

Оценете

Вашето име:


Вашето мнение: Важно: HTML не се поддържа!

Рейтинг: Лош           Добър

Въведете кода от картинката: